Home ПРОЕКТИ

Научноизследвателски институт по    "Биволовъдство"...

Научноизследвателски институт по    "Свиневъдство"...

Научноизследвателски институт по    "Захарно цвекло"...

Земеделски институт - ШУМЕН

 

     Проект Ж107: „Системи на развъждане и оптимизиране на условията на хранене и отглеждане за усъвършенстване на продуктивните качества и създаване на нови генотипни свине, биволи и говеда”


Ръководител: Проф.дн Апостол Апостолов и Проф.дн Радка Недева


РЕЗЮМЕ

Проучен беше ефектът от кръстосването на свине майки от породата Дунавска бяла с нерези кръстоски F1: Английски ландрас по Пиетен (АЛ х П). За хомогенизиране на популацията и затвърждаване на продуктивните показатели беше повишена кръвността от породата Ландрас като за тази цел три линейните кръстоски на свине майки ((ДБ х (АЛ х П)) бяха заплодени с нерзи от породата Датски ландрас (ДЛ). Проведено е сравнително изпитване на продуктивните качества между чистопородни животни и кръстоски от първо (F1) и второ поколение (F2). Изследванията включваха три експеримента: 1) един научно-стопански опит за установяване на угоителните качества, 2) физиологичен опит за определяне на смилаемостта на хранителните вещества и 3) балансов опит по метода на закланите животни за определяне ретенцията на хранителни вещества.

Беше проведен експеримент за установяване жизнените прояви на подрастващи прасетата от новосъздаващия се генотип чрез поведенческите реакции, адаптирането и растежните им способности при различни начини на отглеждане

Добавянето на дехидриран меден сулфат (ProPen H) в комбинираните фуражи за подрастващи прасета оказва положително влияние върху интензитета на растежа и оползотворяването на фуража за целия подрастващ период и подобрява комфорта на животните през първите 14 дни непосредствено след отбиването.

Прилагането на микроалги Spirulina platensis в доза 2 g/глава на ден, води до повишаване процента на месото с кости в отделните части на трупа и значително понижава стойностите на общото количество сланина в трупа – с 20.31% при прасетата от ІІ и със 17.85% при тези от ІІІ група.

При проучваните биволици репродуктивният статус оказва високо достоверен ефект върху общото телесното състояние (F= 12,85, P<0,001).

В сравнение с пълновъзрастните биволици, малакините имат по-силно изразена динамика на изменението на ОТС, отнасяща се както до натрупването на телесни резерви през целия период на бременност, така и до загубите по време на лактация.

Независимо от фазата на лактацията, оптималното заплождане е при достигане на ОТС~ 4. Близо една трета от биволиците се заплождат в пика на лактацията (средно на 68-я ден), поради значително по-малка загуба на ОТС (0,20 бала) през перипартум периода, в сравнение с тези със среден (112 дни) и дълъг (196 дни) сервиз период (0,44 бала).