Home СТРУКТУРА

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ТЪКАННИ КУЛТУРИ

 
 
 
 
Изследванията, свързани с разработването на нови, биотехнологични методи при захарното цвекло в България, водят началото си от 1968-69 г., когато Тодор Кикиндонов и Атанас Атанасов, от бившия Институт по захарно цвекло “ Проф. Иван Иванов” край Шумен, основават една от първите лаборатории по тъканни култури в страната ни. Търсенето на нови възможности за обогатяване на генофонда и ускорявяне на селекционня процес при захарното цвекло, определят и генетико-селекционната насоченост на изследванията в новосъздадената лаборатория, а именно: Ускорено вегетативно размножаване на захарно цвекло в услови in vitro; Проучвания върху индуцирането, растежа и диференциацията на калуси от различни тъкани на захарно цвекло, с оглед получаването на растения регенеранти; Разработване на методи in vitro за получаване на хаплоидни растения от захарно цвекло; Проучване на възможностите за изолиране на соматични протопласти, тяхното сливане, развитие, калусогенезис и регенерация на растения от получените калуси; In vitro отбор на устойчиви форми към засоляване и вкисляване на почвата и почвени хербициди.
Независимо, че захарното цвекло не се оказа лесен обект за тези изследвания, в резултат на дългогодишни усилия са разработени някои методи, които от години се използват в селекционната дейност. Най-пълно са решени въпросите с вегетативното размножаване и получаването на хаплоидни растения от изолирани неоплодени семепъпки, които на по-късен етап успешно бяха адаптирани и при кръмното цвекло. Ежегодно, чрез тези методи се създават десетки нови, дихаплоидни линии, някои от които са устойчиви на брашнеста мана и церкоспороза. Създадени са множество едносеменни, дихаплоидни линии с висока продуктивност и добри технологични качества, които се използват за получаването на хибриди. През 1996 г. е признат първият български сорт (Хибрид 917), в създаването на който бащиният компонент е многосеменната дихаплоидна линия № 52. 
През последните 10-15 години, колективът на лабораторията по тъканни култури разшири дейността си с нови растителни видове. Успешно са разработени методи за вегетативно размножаване на растенията: стевия, лавандула, бял риган, градинска мащерка, пепино (пъпешова круша), лечебен ранилист, лимонова трева, някои цветни видове и др.

назад